СКОПИЕ

СКОПИЕ - НЕЗАБРАВИМ УИКЕНД

Коледните и новогодишни празници бяха към края си, остана само един неотворен подарък. Дойде и момента на и отварянето му. В красив плик беше поставена резервация за апартамент в столицата на Македония – Скопие. И така две седмици след почивката дойде и тъй чаканата екскурзия.

Късния следобед на последния работен ден от седмицата – 12.01.2015 година поехме към тази нова дестинация. Времето беше недружелюбно, валеше сняг и студ сковаваше всичко. Въпреки бунта му и желанието му да ни откаже, пътуването беше забавно и не достатъчно дълго за да се отегчим.

Покрайнините на града приличаха на нашите крайни квартали, строени по време на комунизма – сиви, неугледни и тъжни, усещането беше, че все едно не бяхме напускали София.

Прекосявайки града по задръстените булеварди в търсене на мястото ни за отсядане, не ни впечатли нищо освен крайно забавните постери и надписи.

След настаняването ни в обширния апартамент, решихме да си направим нощна разходка из центъра на града. Още от моста с лъвовете, светлините на новопостроените сгради – антични паметници , представящи една история датираща от времето на „Византион“, започнаха да ни заслепяват.

Центъра на града е величествен, но фалшив. Издигнати са гигантски сгради, с богата орнаментика, осветени от безброй прожектори, подчертаващи всеки един детайл. Над реката са построени няколко моста осеяни с безброй исторически легендарни и мистични фигури от историята. Единственият исторически паметник в центъра на града е каменният мост – символ на града. Той свързва новата и старата част на града. Минавайки по моста и стъпвайки на брега на новото начало, бяхме посрещнати от статуята на „македонския император“ – Александър Македонски. Статуята се извисяваше над всичко наоколо, като божество , което бди над народа си.

След прекрасната и смразяваща разходка из историческите томове на една млада държава се прибрахме , уморени и нетърпеливи да опознаем и да разгадаем този град.

Отпочинали и готови за нови подвизи, се запътихме към покрайнините на града за да посетим едно природно чудо – каньона „ Матка“. Величествената природа се разкри пред нас - високи била и езеро.

След дългата разходка седнахме да отпочинем в ресторантчето на брега на езерото, жадни да вкусим национални специалитети. Уви, нищо интригуващо не ни заплени – меню като в механа. Въпреки това, всичко беше изключително вкусно, поднесено по креативен и професионален начин.

 След величието на природната забележителност се отправихме към центъра на града за да разгледаме старата скопска чаршия и околните забележителности.

По калдъръмените улички се наслаждавахме на пъстри цветове ,на изобилието от мъниста и злата. Всички улички блестяха. Малките дюкянчета и усмивките зад стъклените им витрини стоплиха душите ни, въпреки мрачното и студено време.

След обаянието на стария пазар се отправихме към модерната търговска част в търсене на нашия тъй желан спомен от посещението ни в столицата – готварска книга с традиционни ястия. Дългото търсене на книжарница не беше увенчано с успех. Въпреки късния час решихме да се отбием до някой от моловете за да купим така жадувания сувенир. Намерихме я в една малка книжарница в търговския център. Тя беше малка и пълна с рецепти, които всяко българско семейство консумира.

Уморени, но духовно заредени от приказното природно чудо се прибрахме в апартамента.

Сутринта, целия град беше обгърнат от мъгла и студ. Плановете ни за посещение на кръста на хълма, пропаднаха. Затова решихме да се разходим из другите забележителности, показани на таблата с исторически забележителности, разпръснати из целия град. За съжаление доста от тях все още не бяха построени. Поехме към крепостта – Скопско кале. После разгледахме и акведукта и скупи – античния град.

След тази историческа препратка се върнахме в така познатата централна зона, за да преминем за последен път по каменния мост и за да се освежим с по едно македонско кафе. Заредени с кофеин в кръвта, поехме по пътя към дома. 

Залеза ни съпровождаше по пътя към дома.