ЛЮЛЕ КЕБАП, ГЮЗЛЕМИ, ХУМУС И ФАЛАФЕЛИ

Една арабска вечер или просто моментно решение...

Идеята за тази вечеря дойде съвсем неочаквано една събота. С Ани бяхме на гости при родителите ми да пием кафе и от дума на дума се заговорихме за сурови ядки.  В последствие отидохме да си купим. Застанали пред малкото магазинче за ядки видяхме бурканчета със сусамов тахан. Няколко дни преди това с Ани си говорихме за това, че скоро не сме си правили една типично азиатска разядка... Може би много от Вас се досещат, че говоря за Хумус. И така речено сторено, без много колебание взехме тахана с идеята, че ще си направим, но какво са хубавите идеи ако не ги доразвиеш в движение? Разбира се на път за книжарницата, която си бяхме наумили да посетим след това,в движение имахме още две идеи за това с какво да допълним менюто, с което да заприлича на една истинска арабска вечер... Другите попълнения бяха фалафел и Люля-кебап :)))

След като се забавихме порядъчно време в книжарницата, като не пропуснахме да хвърлим и по един поглед на редовете с готварски книги се отправихме към хипермаркета в приземния етаж. За нещата които имахме намерение да приготвим повечето продукти там не се бавихме много. Останахме доста разочаровани,от това, че на подобно място не продават пилешка кайма, а дори и персонала няма желание да смели такава за да ни угоди. Според мен това е лоша политика, независимо от това колко си голям и това е една от причините заради, която предпочитаме кварталните магазини. Сдобихме се с 3 консерви нахут и връзка зелен лук само. От там поехме  към кварталния магазин за пилешка кайма. Там разбира се намерихме такава, макар и замразена, след което се отправихме към вкъщи за да се отдадем на това арабско приключение...

Решихме да започнем с Хумуса, кой след като бъде приготвен имаше нужда да си почине в хладилника малко... 

Споделяме отново за това как правим Хумус, защото имаме една малка промяна от предния път. Първо отворихме една от консервите и я оставихме да се отцеди. Можете и сами да приготвите нахута, ако си вземете необработен в пакет, но трябва да сте наясно по-рано с това какво ще приготвяте, а не като Нас в последния момент, защото за да се приготви нахут му трябва киснене във вода 12ч. поне или друго яче казани ден по-рано приготовление. За целта ни трябват около 350 мл. отцеден нахут, което е приблизително около кутия и половина. Сложихме нахута, 2 лъжици сусамов тахан и сока от един лимон. Започнахме разбиването на всичко това с пасатор. Не се плашете, сместа е доста твърда и пасатора върви доста бавно, сякаш се задъхва на моменти. След като разбивах доста и установих,че се е получила еднородна смес и няма останали части от нахут добавих зехтин на око и няколко скилидки чесън. Отново разбърках добре, поставих в една чиния и го сложихме в хладилника за да се охлади и стегне.... Макар, че по-стегнат едва ли можеше и да бъде :)

Докато приготвяхме хумуса с Ани бяхме сложили да се отцедят другите консерви с нахут за да можем веднага да продължим със сместа за фалафелите. 

За пръв път щяхме да правим фалафели, а двамата толкова много обичахме. За фалафелите Ви трябват около 500 гр. нахут. Ани обели набързо един средно голям картоф 2-3 скилидки чесън, една глава лук... Започнах с пасирането на сместа. Не знам дали желанието ми за гладка смес не все превес, но докато не направих всичко гладко не спрях.  Това може би го отличи по-късно от фалафелите, които сме свикнали всички да хапваме от Арабите.През това време Ани беше сложила  в една купичка подправките и брашното, а именно: 3 с.л. брашно, 1 с.л. бакпулвер, 1 ч.л.сол, 1 ч.л. кориандър,1 ч.л. кимион, 1 ч.л. риган... Започнах отново да разбърквам сместа с пасатор след, а след това и със силиконова шпатула, докато не стане всичко на еднородна смес... Покрихме сместа с фолио и я оставихме около час-час и половина...

Тук е момента в който трябва да вметна, че сега се досетихме, че в сме забравили да добавим в сместа за фалафела магданоз. Разбира се, че това нещо не беше фатално и веднага решихме, че едно чесново сосче със ситно нарязан магданоз в него, ще поправи това,че сме го забравили J Няма да описвам колко бързо сосчето беше направено и вече бе в хладилника да чака своя ред на трапезата.

Сега на ход беше да приготвим всичко за Люле-кебапа... 

          Каймата беше размразена и готова, за смесване с подправките. Започнахме с рязането на много ситно, на 1/2 глава кромид лук, 1 скилидка чесън и 2-3 стръка зелен лук. Аз по традиция поех рязането на кромид лука, че Ани щеше да се разплаче, нищо, че го бяхме сложили във вода. След като накълцаме и трите неща на много ситно, загряхме в уок тигана малко мазнина и ги изсипахме в него. С уок всичко става много бързо . За не повече от 3-4 мин лукчетата бях омекнали и готови да се смесят с каймата. Добавихме ситно нарязан магданоз и подправките, а именно: около 1/2 лъжичка смлян кимион, 1/2 лъжичка смлян бахар, малко сол, малко черен пипер и... Любовта ми към пикантната кухня не е от вчера та добавих от себе си и съвсем малко стрита на ситно люта червена чушка...

След като смесихме много хубаво каймата с всички подправки, Ани извади една тава и я застели с хартия за печене. След това започна да оформя самите кебапи или както аз ги нарекох совалките J Оформиха се около 10-12 совалки ...  Пуснахме фурната в режим на горно печене с обдухване. По рецепта трябваше да се пекат по около 4-5 мин. след което да се обърнат, но след като изтече времето, решихме единодушно, че не са готови и ги оставихме за още около 2-3 минути. Обърнахме ги и пекохме до пълна готовност. Такъв хубав аромат се носеше от  фурната заради множеството подправки, че просто ни идеше да им се нахвърлим, почти веднага.

И така се роди в движение и последното ни кулинарно творение за тази арабска вечер... Не може да има разядка и такива вкусотии, а да няма хляб... Ани разлисти набързо една от любимите ми готварски книги и взе моменталното решение, че ще направи...  Едни турски палачинки или друго яче казано “Гюзлеми”...

Погледнахме набързо в рецептата, нямаше нищо сложно, както и всички продукти за тях бяха на лице. Докато тя забъркваше сместа за тестото, аз вече бях включил котлоните и бях започнал да подготвям сача с обгарянето и затоплянето му....

Ани бе разтворила содата (една ч.л.) в киселото мляко (около 250мл.), след което добави прясното мляко (150мл.), вода ( 100мл.), олио (2 с.л.), сол и захар ( по 1ч.л.) и се започна бъркането на всичко това... След като добре го беше разбъркала започна да прибавя бавно брашното (около 800гр.). След като Ани добави цялото брашно започна да меси получилата се смес. Добави му и съвсем мъничко водичка за да се получи меко тесто, след което го покри в една купа и го остави да си почине за около един час. Аз определено бях избързал със загряването на сача, но пък така или иначе той трябваше да бъде идеално топъл за да станат гюзлемите... Неусетно мина този 1 час , т.к. в кухнята беше настанал хаос от всичките тези приготовления и докато я оправим времето мина.

Тестото не се беше надигнало, както ние очаквахме, но за сметка на това беше все така меко и лепкаво... Ако сте спазили добре пропорциите, ще ви се получат около 6-7 топки с еднакви размери. Всяка една от тях се разточва и оставя с дебелина около 1 мм. След като сте разточили добре  намазвате с малко масло (по оригиналната рецепта е с мас, но първо по здравословно, второ мас и турски палачинки... J )  и поръсвате със ситно натрошено сирене. След това тестото се навива на руло и се раздърпва лекичко и се усуква. Навива се на охлювче и се сплескват лекичко като се разточват отново. Мажат се отново с масалце или друга мазнина и дойде ред да попаднат в сача... Пекат се от двете страни, като се обръщат....

И така не след дълго дойде и най-хубавият момент от нашето днешно кулинарно приключение, а именно самата вечеря. Всички бяха много доволни от получилите арабски или не до там арабски ястия за една наистина запомняща се вечеря.