НЬОКИ С ЕМЕНТАЛ

НЬОКИТЕ НА АНИ И НИКИ

Днешното ни кулинарно приключение започна отново по познатия вече начин,а именно най-неочаквано и без кой знае каква предварителна подготовка. След като се бяхме прибрали с Ани от работа, определено бяхме имали тежък ден и двамата, поиграхме малко с новия малък член на семейството ни и времето неусетно бе минало... Вече беше време за вечеря! Слезнахме към лабораторията ни и трескаво започнаха да валят идеите за това, какво най-бързо можем да приготвим... След краткото съвещание с хладилника, в който имаше какви ли не неща, но нищо готово за вечеря, погледа ни се спря върху двата пакета ньоки... Бяхме ги купили от един магазин, в който имаше италианска седмица преди време, но така и не ги бяхме приготвили до този момент.Малките картофени топченца сякаш ни викаха от полицата на хладилника “наш ред е, наш ред е...”  и така идеята за гювечета, която се беше прокраднала малко по-рано в главите ни се изпари мигновено...

Сложихме набързо една сравнително голяма тенджера с вода и сол, след което зачакахме да започнат да да излизат балончетата.... т.е. да заври. Докато чакахме този процес за да ги поставим в тенджерата обмисляхме варианта с какво да ги направим... Един сос би ги допълнил чудесно, но все пак решихме,че трябва по бързичко да приготвим всичко и да сядаме на масата, като едни истински гладници.... и така, щяхме да направим ньоките с няколко вида кашкавал, малко чесново масло и да ги запечем...

След като водата започна да проявява свойствата си, а именно завря сложихме единия пакет ньоки. Не след дълго картофените топченца започнаха да изплуват едно след друго на повърхността. Пълното изплуване на всички топченца от един пакет е около 4-5 мин... След като вече бяха изплували всички започнахме да ги полагаме в една тавичка с решетъчна лъжица, като внимавахме да ги отцеждаме добре... все пак не искахме супа от ньоки. Дойде ред и на втория пакет... Докато чакахме него, взех рендето и започнах да поръсвам с кашкавал картофените топченца, а Ани наряза малко от чесновото масло като го сложи на няколко различни места в тавичката... Хоп и вторите бяха готови и изплували на повърхността. Положихме ги отгоре върху кашкавала и масалцето, след което дойде нова порция кашкавал.... Тогава решихме да сложим и малко Чедър, който с различния си цвят да направи малко по шаренко всичко в тавичката... В хладилника имахме от този, който е за сандвичи, а в главата на Ани се роди идеята да го нарежем на лентички и да ги направим на розички след това... Идеята с розичките беше страхотна, но на никой от двама ни не му дойде на ума,че кашкавала си е кашкавал и това дали е на розичка или в някаква друга форма все ще си се разтопи във фурната, но точно в този момент никой от Нас не се досети за това.... Сложихме тавичката в предварително затоплената фурна, която бяхме сложили на около 200 градуса... Аз реших,че едно италианско ястие, не е никакво такова, ако няма босилек макар и да беше приготвено импровизирано от нас... И така отидох да накъсам малко листенца от саксията, които да използваме за декорация след това...

След около 10-тина мин. надникнахме във фурната за да видим какво се случва и установихме,че има розички....няма розички... Просто чедъра се беше разтопил…

Но пък от скромните ми познания по химия знам едно… нищо в природата не се губи, просто минава в друго състояние... В нашия случай вкуса си е все същия… Поръсих листенцата босилек и така тавичката се оказа на масата…

Времето за приготвянето на всичко това е около 30-тина минути. А необходимите продукти са два пакета ньоки, кашкавалчета каквито ви се намират в хладилника, малко босилек и много фантазия… Подходящи за ньоките са почти всякакви вина, ние лично избрахме за тях едно розе…