неделя, 14 юни 2015 г.

ДУРАНКУЛАШКО ЕЗЕРО

ДУРАНКУЛАШКО ЕЗЕРО - ЕДНА НЕВЕРОЯТНА РАЗХОДКА


Дни преди празниците по случай шести май , водени от носталгия по летните слънчеви лъчи, необятната морска шир и невероятните спомени, взехме спонтанното решение да пропътуваме близо 700 км до любимото ни кътче на българското черноморие – а именно Дуранкулак.
            Това е малко, китно селце в непосредствена близост до Румънската граница и до плажа.
Селцето е крайната североизточна точка в България. Интересното е, че името му е с много древен произход.  След кратко проучване разбрахме, че първата част от името му произхожда от името на изчезнал чифтокопитен бозайник, който е бил много често изобразяван в тракийските гробници и  по римските саркофази. Втората част от името му означава юмрук. Специалисти смислово превеждат съчетанието от двете части по следния начин : „ Бика ударил с копитото земята и се образувало езерото в средата на което във вдлъбнатината  се е образувал малкия остров.“ На този остров има останки от живот съизмерим с варненския халколитен некропол или това е мястото където е наречено, че ще има винаги живот, благоденствие и родова памет.
            След дългата работна седмица в последния и ден, късния следобед започна и нашето пътешествие.
Луната озаряваше пътя ни и ни водеше към заветната цел.

ДУРАНКУЛАШКО ЕЗЕРО




Варна


Варна


Варна


Варна





Малко след полунощ уморени от дългия път, акостирахме в нашия нов дом за няколко дни.
Утрото беше малко мрачно, но имаше надежда за слънце и топлина  през деня.
Отправихме се към малкото селце, непревзето все още от хищни предприемачи. 

ДУРАНКУЛАШКО ЕЗЕРО


ДУРАНКУЛАШКО ЕЗЕРО


ДУРАНКУЛАШКО ЕЗЕРО


След кратка разходка се отправихме към екопътеката в резервата – Дуранкулашкото езеро.
Дуранкулашкото езеро – Това е едно от най - обширните естествени езера в България. То е защитена местност с площ  447 ха. То е дом за много редки видове животинки и също така е археологически парк.  Това приказно място е дом за над 250 редки вида. Най – популярните от които са : голямата белочела гъска, червеногушата гъска, зеленоглавата патица, корморан, розов пеликан,  малкия воден бик и др.  Също толкова интересно е , че големия остров в езерото е известен като „Европейската Троя“ и „Езерния град“ и е първият палеоисторически музей на открито в България.
Необятните поля ни посрещнаха с песента на птичките и квакането на жабетата. ИДИЛИЯ!!!

ДУРАНКУЛАШКО ЕЗЕРО


ДУРАНКУЛАШКО ЕЗЕРО


ДУРАНКУЛАШКО ЕЗЕРО


ДУРАНКУЛАШКО ЕЗЕРО


ДУРАНКУЛАШКО ЕЗЕРО


ДУРАНКУЛАШКО ЕЗЕРО






ДУРАНКУЛАШКО ЕЗЕРО


ДУРАНКУЛАШКО ЕЗЕРО


ДУРАНКУЛАШКО ЕЗЕРО


ДУРАНКУЛАШКО ЕЗЕРО






ДУРАНКУЛАШКО ЕЗЕРО


ДУРАНКУЛАШКО ЕЗЕРО


ДУРАНКУЛАШКО ЕЗЕРО






ДУРАНКУЛАШКО ЕЗЕРО


ДУРАНКУЛАШКО ЕЗЕРО


ДУРАНКУЛАШКО ЕЗЕРО








ДУРАНКУЛАШКО ЕЗЕРО



ДУРАНКУЛАШКО ЕЗЕРО

Това е един от множеството райски кътчета на земята – недокоснати от човешка ръка. Разходката беше много зареждаща , забравихме за всички трудности и проблеми, загърбихме негативните емоции и се насладихме на приключението. На връщане от еко пътеката се натъжихме, защото станахме свидетели на бракониерство. Късно вечерта започнаха да излизат лодки и да хвърлят мрежи. В тези месеци на годината риболова е забранен, защото рибата хвърля хайвера си . За съжаление никой не се интересува от съхранението на флората и фауната на родината ни. И даже на такива обекти, обявени за национални резервати всичко е позволено и всички си затварят очите. Ние като съвестни граждани се опитахме да сигнализираме , но процедурата е тромава и неефективна. Затова подкрепихме инициативата за зоополиция на предаването  „ Господари на ефира“, защото България има нужда от нея за да съхрани богатството си от природни видове.
Времето беше благосклонно към нас – малко ветровито и облачно, но без капка дъжд, за разлика от следващия ден, когато сутринта ни посрещна с проливен дъжд.



ДУРАНКУЛАШКО ЕЗЕРО


ДУРАНКУЛАШКО ЕЗЕРО


ДУРАНКУЛАШКО ЕЗЕРО




ДУРАНКУЛАШКО ЕЗЕРО



На пук на лошото време решихме да се разходим из околности , които така добре познавахме от предишните ни пътувания до там. Всичко си бе същото, пусти километрични плажни ивици, самотни лодки на кея и тишина. Единственото , което ни липсваше беше третия член на нашето малко общество – Нерон. Нашия любимец номер 1,  който препускаше по плажа, караше се на бурното море и се въргаляше в пясъка.





ДУРАНКУЛАШКО ЕЗЕРО






ДУРАНКУЛАШКО ЕЗЕРО


ДУРАНКУЛАШКО ЕЗЕРО


ДУРАНКУЛАШКО ЕЗЕРО






ДУРАНКУЛАШКО ЕЗЕРО


ДУРАНКУЛАШКО ЕЗЕРО






ДУРАНКУЛАШКО ЕЗЕРОДУРАНКУЛАШКО ЕЗЕРО


ДУРАНКУЛАШКО ЕЗЕРО


ДУРАНКУЛАШКО ЕЗЕРО
















ДУРАНКУЛАШКО ЕЗЕРО



Но както всяко хубаво нещо и нашето бягство от реалността беше на приключване. Деня на отпътуването ни от любимото място за отдих не настъпил. Събирайки багажа си спомняхме прекрасните мигове от малката ни ваканция, обещавайки си след някой и друг месец да се върнем в пълен състав!!!

Нерон


Няма коментари:

Публикуване на коментар