ЯЗОВИР ДУШАНЦИ

ЯЗОВИР ДУШАНЦИ - РАЗХОДКА СРЕД ПРИРОДАТА

Почивните дни наближаваха и ние все повече започвахме да си задаваме въпроса къде да отидем и да съчетаем различните ни хобита – разходката с риболова.

На картата се появи един сравнително близък по местоположение язовир, който още не бяхме разгадали – язовир Душанци.

Събота преди изгрев натоварихме нашия любимец №1 в колата и от прашихме към набелязаната дестинация.

Минавайки по Под Балканския път се наслаждавахме на малките селца, градовете, планините и природата, която се събуждаше.

След кратко пътуване пристигнахме до целта на нашето пътешествие. Установихме се близо до язовирната стена под големите многогодишни борове и си наляхме по едно сутрешно кафе.

След кратката пауза, оставих момчетата да се наслаждават на риболова и тръгнах на опознавателна разходка, заедно с моя пазач.

По време на дългата разходка се натъкнахме на различни пейзажи, всеки един по прекрасен от предишния. Насладихме се на есенната премяна на гората, която се приготвяше за идващата зима. Навсякъде кънтяха гърмежи, произвеждани от пушките на ловните дружинки, които търсят своите ловни трофеи.

Телефона звънна и развали сдвояването ми с природата. Момчетата бяха гладни и искаха да сменим мястото на бивака, заради липсата на риба.

Разходихме се до близкото село Душанци. Мегдана му беше реновиран и даваше на старото село нов модерен облик. Хората бяха усмихнати и дружелюбни.

След бързата закуска се запътихме към новото място за риболов. До него се стигаше по трудно проходими горски пътища. Гъста сянка хвърляха високите борове. След кратко се озовахме близо до устието на река Тополница. Оставих рибарите да разпъват въдиците си и тръгнах на нова откривателска експедиция. Слънцето напичаше, реката тихо шумолеше, птиците пееха, а ние се наслаждавахме на величието на природата.

Разходката приключи с барбекю, сладки приказки и много смях.

Излекувани от насъбралото се напрежение и заредени с положителни емоции поехме по пътя към дома.