СВИНСКИ ДЖОЛАНЧЕТА ПО КАЛУГЕРСКИ - ИЛИ ЕДНА ПО РАЗЛИЧНА РЕЦЕПТА
След като много дълго време бяхме подготвили, но не и писали в новият ни блог дойде и този момент, в който да напишем и първата рецепта, която да споделим с Вас. Комично започват нещата, защото времето за този кулинарен опит е малко неподходящо с оглед на това, че точно днес е ден в който са т.н. пости, но да не забравяме и още нещо... На Велики Четвъртък се е състояла и Тайната вечеря, което според мен е добър знак за предстоящото ястие.
Идеята за тази рецепта беше на един наш близък - чичо Жоро. Сподели я с нас преди 2-3 седмици когато ни беше дошъл на гости. Макар, че привидно е много проста той много държеше да я запишем в нашия рецептурник и да спазваме съветите му стъпка по стъпка. Каза ни дори и от къде да си купим и обезкостени джоланчета, така че да можем още по лесно да я изпълним. По разбираеми причини няма да назовем името на магазина, все пак, но не мисля, че някой ще се затрудни с намирането им :)
Макар, че са пости, ние пък точно за последния работен ден ден бяхме решили да я направим. Както си казахме... да отпразнуваме старта на почивните дни с нещо подобаващо...
При едно от големите ни пазарувания преди празниците взехме въпросните обезкостени джоланчета. До някъде тайната на тази рецепта се състои и в това, че поне една нощ джоланчетата се киснат в марината... Тъжно ми беше, че изхабихме цяла чаша червено вино, но трябваше да я сложим за марината. Тогава ние си казахме "Изкуството изисква жертви" и продължихме с усмивка на уста. Добавихме още към виното сол,черен пипер и дафинов лист. Поставихме тенджерата с джоланчета и маринатата в хладилника и вече бяхме полу готови с вечерята за следващия ден...
Последен ден на работа, понякога можеш, понякога не, да си тръгнеш по рано от работа, а и трафика в София е ужасен предпразнично... но джоланчетата не чакат :) След като се прибрахме започнахме с бързото приготовление на това така вкусно нещо. Е има и неприятни моменти като беленето на картофите, но важно, е че целта оправдава средствата. След като обелихме картофките ги нарязахме на колелца. Не че не може и в друга форма, но така решихме,че повече ще ни хареса, а и ще е по-удобно за подреждане. Ястието се готви в глинен гювеч. В случая използвахме такъв, който е около 5 литра. На дъното се нарежда пласт картофи. Аз лично подредих два реда картофени колелца, но това е въпрос на личен избора за всеки. На дъното не се поставят никакви подправки и мазнинка! Върху пласта картофи се подреждат джоланчетата. След като подредихме всички джоланчета, гьовеча ни се оказа с точна големина, за което бях много щастлив. Много мразя да прехвърляме някакви неща в нов съд и да има за миене и т.н. Върху джоланчетата подредихме още един слой картофки, чийто размер бяха като на тези, които останаха отдолу. Тогава ни осени идеята, че това може да се приготви с пресни малки картофчета, но това следващия път както се казва :) Дойде ред да залеем всичко с маринатата. За завършек на цялата тази композиция отгоре подредихме 2-3 стръка праз, които преди това леко начукахме.
Всичко се събра като по учебник и остана само да сложим капака на гювеча. Не загряхме фурната предварително, а я пуснахме заедно с гювеча, за да не се напука от температурната разлика. Температурата на фурната е по силна 230 градуса. Пекохме около 2 часа и половина, но мисля, че и 2 ч. и 15 мин. също би било достатъчно. Към продуктите може и да се добави чушка, но по разбираеми причини, а именно, че забравихме да вземем го направихме без. И те за следващия път :) Вкусът е наистина една идея по различен, но на всички ни, които вечеряхме от джоланчетата, определено ни хареса. А сега дойде и ред да изредя продуктите отново :)
Необходими продукти:
750 гр. - 1 кг.свински джолан, обезкостен ( в зависимост от това колко ще са консуматорите);
10 - тина по едри картофа;
1 чаша червено вино;
2-3 стръка праз ( нашите бяха по дебелички );
Сол и пипер на вкус;
Няколко листенца дафинов лист :)
Приятното настроение е задължително, страхотно върви с това ястие бира или червено вино. Както се казва на всеки според предпочитанията и мярката му. По време на консумацията, по ирония на съдбата вървеше и едно наше любимо предаване "Мастър шеф" :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар